Беласица - планината на водопадите и вековните кестенови гори
Знаете ли кой е най-младият природен парк в България? Да, сигурно вече се досещате, че искаме да Ви разкажем за Беласица. Разположена в югозападната част на България, планината спуска красивите си склонове едновременно към Гърция, Македония и България.
Поради граничното й разположение, достъпът до планината допреди две десетилетия беше затворен и строго охраняван, което благоприятства и съхраняването на природата на Беласица. Заради богатството си на растителни и животински видове, сред които много редки, защитени и застрашени видове, и най-вече заради вековните гори от бук, източен чинар и кестен, през 2007 г. Беласица е обявена за природен парк. През последните години планината се отвори за туристи - създаде се туристическа инфраструктура, маркираха се маршрути и еко-пътеки, отвориха врати къщи за гости и малки хотелчета в селцата в подножието.
Сред забележителностите на парка са вековните естествени гори от ядливия, наричан още сладък кестен – тук се намират най-обширните кестенови гори не сам в България, но и на целия Балкански полуостров! Кестенът е запазена марка на природния парк „Беласица”, а от 2012 г. всяка есен в района се организира и Фестивал на кестена, на който посетителите са изкушавани с интересни събития и много вкусни традиционни ястия.
Макар и малка, планината е доста стръмна и предлага маршрути, предизвикателство и за опитни туристи. Най-високата точка на Беласица е връх Радомир (2029,2 м). Основните маршрути започват в Петрич и селата Коларово, Ключ и Скрът и достигат до хижите „Беласица” и „Конгур“. Маршрутът от хижа „Конгур” до връх Тумба, където се събират границите на трите държави, преминава по цялото главно било на планината и основните върхове, включително и най-високия връх на Беласица - Радомир (2029 м н.в.). За да поемете по тези маршрути с децата, трябва да имате до вас малки опитни туристи които да издържат с продължителност от 4 до над 7 часа. Зимата някои от тях са недостъпни.
Планината е любимо място и на любителите на планинско колоездене - ето и статия, която разказва за подходящи вело маршрути.
За семействата с малки деца бихме препоръчали кратките маршрути в подножието на планината. Най-красивото бижу на Беласица са многобройните водопади, спускащи в близост до селцата сгушени в подножието й. Появили се заради стръмния склон на планината и подхранвани от вековните гори, водопадите на Беласица не пресъхват и в най-горещите летни дни и предлагат прохлада и свежест. До повечето водопади има изградени и маркирани екопътеки, както и места за пикник, което ги прави особено подходящи за семейства с малки деца, още повече че маршрутите са не по-дълги от час и са по полегат терен с много подходящи места за пикник.
Особено интересни за децата са осемте тематични маршрута, подготвени от дирекцията на парка –интересни цветни табла поставени по маршрутите, разказват за дивия свят и историята на планината: „Пеперудите и цветята на Беласица”, Животът на кестена”, „Пътеката на мравката”, „Тайните на водата“,„Пътуване в историята“, „Цветна приказка“ и „Кълвачите – пазители на горите“.
При посещението си в парка не пропускайте да видите интересната експозиция в Информационния център на парк „Беласица”, намиращ се в сградата на Дирекцията на парка в село Коларово.
Полезна информация
В района има три вида места за настаняване – хотели, хижи и къщи за гости. Почти всички хотели са в Петрич. Хижите са всъщност бивши гранични застави, които през последните 10 години са превърнати в места за настаняване на туристи. Поради това изглеждат спартански, но пък обзавеждането е ново. В селата от подгорието има къщи за гости. Ако се запътите натам, имайте предвид, че туризмът е още прохождащ. Може да попаднете на мили и отзивчиви хора, но също и на неадекватно обзавеждане или туристическо обслужване. Основен недостатък на къщите за гости е съчетанието им със заведения за хранене, които могат да бъдат доста шумни, особено в празнични и почивни дни. Ако не сте „нощни птици“, е добре да проверите предварително очаква ли се празненство в заведението в деня на вашата резервация.
На сайта http://belasitsa.com/ можете да намерите повече информация за забележителностите на Беласица планина, включително места за настаняване и хранене и водачи.
С изключение на крепостта Ключ, всички забележителности на парк „Беласица“ са около селата в северното подножие на планината, т. нар. Подгорие. Летният сезон не е най-подходящият за посещение на района – твърде горещо е и удоволствието се губи. На-приятно е в късна есен и ранна пролет, когато в столицата и в Северна България е почти зима.
Как да стигнем до Беласица
С автомобил – пътува се за Петрич по пътя София-Благоевград-Кулата. Разстоянието от София до Петрич се изминава за около 3 часа. Ако идвате от Източна България, препоръчваме алтернативни варианти: Пазарджик-Велинград-Юндола-Гоце Делчев или Пловдив-Доспат-Гоце Делчев и прехвърляне в долината на Струма през прохода Попови ливади. Пътищата са по-малки и с доста завои, но като цяло скъсяват разстоянието и избягвате тежкия и опасен трафик по пътя София-Кулата (Е-79).
От Петрич за Подгорието се тръгва по пътя за Струмица и се завива наляво на разклона преди с. Първомай. Разстоянието от Петрич до селата се изминава за 15-25 минути, в зависимост от конкретното място. За Самуиловата крепост (Ключ) се продължава напред по пътя за Струмица и границата с Македония. От Петрич до крепостта се стига за около 15 мин. Внимание – крепостта Ключ и село Ключ се намират на различни места и няма пряк път между тях!
Селата от Подгорието се свързват с пътя Петрич-Струмица през Първомай (в източната част на планината) и по малък и стръмен път, в не много добро състояние, на запад, покрай границата с Република Македония.
С обществен транспорт - три пъти на ден има влак между София и Петрич, а седем пъти на ден – автобусна връзка. При пътуване от Източна и Северна България се прави връзка в София или Благоевград.
От Петрич за селата от Подгорието има редовни автобуси, но не разполагаме с достоверно разписание.
Автори: А. Чиликова и Явор Стоянов
Снимки: Юри Стоянов

Сред забележителностите на парка са вековните естествени гори от ядливия, наричан още сладък кестен – тук се намират най-обширните кестенови гори не сам в България, но и на целия Балкански полуостров! Кестенът е запазена марка на природния парк „Беласица”, а от 2012 г. всяка есен в района се организира и Фестивал на кестена, на който посетителите са изкушавани с интересни събития и много вкусни традиционни ястия.

Планината е любимо място и на любителите на планинско колоездене - ето и статия, която разказва за подходящи вело маршрути.


При посещението си в парка не пропускайте да видите интересната експозиция в Информационния център на парк „Беласица”, намиращ се в сградата на Дирекцията на парка в село Коларово.
Полезна информация
В района има три вида места за настаняване – хотели, хижи и къщи за гости. Почти всички хотели са в Петрич. Хижите са всъщност бивши гранични застави, които през последните 10 години са превърнати в места за настаняване на туристи. Поради това изглеждат спартански, но пък обзавеждането е ново. В селата от подгорието има къщи за гости. Ако се запътите натам, имайте предвид, че туризмът е още прохождащ. Може да попаднете на мили и отзивчиви хора, но също и на неадекватно обзавеждане или туристическо обслужване. Основен недостатък на къщите за гости е съчетанието им със заведения за хранене, които могат да бъдат доста шумни, особено в празнични и почивни дни. Ако не сте „нощни птици“, е добре да проверите предварително очаква ли се празненство в заведението в деня на вашата резервация.
С изключение на крепостта Ключ, всички забележителности на парк „Беласица“ са около селата в северното подножие на планината, т. нар. Подгорие. Летният сезон не е най-подходящият за посещение на района – твърде горещо е и удоволствието се губи. На-приятно е в късна есен и ранна пролет, когато в столицата и в Северна България е почти зима.
Как да стигнем до Беласица
С автомобил – пътува се за Петрич по пътя София-Благоевград-Кулата. Разстоянието от София до Петрич се изминава за около 3 часа. Ако идвате от Източна България, препоръчваме алтернативни варианти: Пазарджик-Велинград-Юндола-Гоце Делчев или Пловдив-Доспат-Гоце Делчев и прехвърляне в долината на Струма през прохода Попови ливади. Пътищата са по-малки и с доста завои, но като цяло скъсяват разстоянието и избягвате тежкия и опасен трафик по пътя София-Кулата (Е-79).
От Петрич за Подгорието се тръгва по пътя за Струмица и се завива наляво на разклона преди с. Първомай. Разстоянието от Петрич до селата се изминава за 15-25 минути, в зависимост от конкретното място. За Самуиловата крепост (Ключ) се продължава напред по пътя за Струмица и границата с Македония. От Петрич до крепостта се стига за около 15 мин. Внимание – крепостта Ключ и село Ключ се намират на различни места и няма пряк път между тях!
Селата от Подгорието се свързват с пътя Петрич-Струмица през Първомай (в източната част на планината) и по малък и стръмен път, в не много добро състояние, на запад, покрай границата с Република Македония.
С обществен транспорт - три пъти на ден има влак между София и Петрич, а седем пъти на ден – автобусна връзка. При пътуване от Източна и Северна България се прави връзка в София или Благоевград.
От Петрич за селата от Подгорието има редовни автобуси, но не разполагаме с достоверно разписание.
Автори: А. Чиликова и Явор Стоянов
Снимки: Юри Стоянов