На 6 октомври отбелязваме смъртта на българския цар Самуил, чието опечалено сърце спира да бие само 2 месеца след разгрома на армията му при село Ключ край планината Беласица. В околностите на селото през лятото на 1014 година се е състояла историческата Беласишка битка, в която византийския император Василий II разбива войските на цар Самуил и пленява хиляди негови воини. След края на битката византийският император ослепява 14-хилядната пленена българска армия, като на всеки сто души оставя по един едноок водач. Така византийският император си спечелва прозвището Българоубиец!

Цар Самуил и неговото обкръжение успяват да се спасят, но сърцето му не издържа при вида на неговите ослепени войници. 

Първото българско царство съществува още четири години след смъртта на цар Самуил – до 1018 година, управлявано от наследниците му Гаврил Радомир и Иван Владислав, след което влиза в границите на Византийската империя до въстанието на Асен и Петър през 1185 година. 

​В наши крепостта е превърната в мемориален комплекс, който се намира на десния бряг на река Струмешница, до пътя от Петрич за българо-македонската граница. Укреплението, останало в историческата памет като Самуилова крепост, е само част от 8-километровата военно-стратегическа система на цар Самуил, пресичаща долината на Струмешница между планините Беласица и Огражден, които осигуряват естествена защита на фланговете му.

Интересно е да се знае, че първото историческо документиране на останките от крепостта е направено от бъдещия министър-председател Богдан Филов, който е и археолог, по време на участието му във разузнавателна мисия през Първата световна война.

При разкопките започнали 1968 г. се установява, че районът е обитаван още от късножелязната епоха (V-І в. пр. Хр). През ІІІ – І век пр.н.е. тракийското племе меди се заселва върху хълма на днешната Самуилова крепост. През VІІ век славянски племена се заселват в региона, като по-късно те са присъединени към българската държава. 

През 1982 г., във връзка с честванията на 1300 години от основаването на българската държава, останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а районът около него е благоустроен - Самуиловата крепост става част от националните паркове-музеи на България. Паметникът е построен в стила на 70-те години - централна е фигурата на Самуил, отразяваща целия трагизъм на събитията край крепостта. Барелефите зад фигурата на царя изобразяват ослепените самуилови воини. Зад тях е малкият музей на комплекса, в който са изложени част от намерените при разкопките артефакти, както и копия на двете важни плочи свързани с историята на Самуиловото владичество - Битолският надпис и надгробната плоча на родителите на Самуил, открита в гробищната църква на село Герман – на баща му Никола, майка му Рипсимия и брат му Давид. 

В комплекса-музей „Самуилова крепост” е изграден и монумент от 4 пилона. Със своите 25 метра височина те се виждат отдалеч. Монументът е изграден върху руините на средновековната крепостна кула. На 5 метра височина пилоните са свързани помежду си с кръгла панорамна площадка.

През 2014 година чрез проект финансиран от Фонда за регионално развитие на ЕС комплексът е реновиран и реставриран.  От съществуващото преди Самуиловата крепост раннобългарско селище единствено най-голямата землянка е отворена за туристи и защитена под син купол - от дървената землянка е останал само изкопът.

Най-интересното за децата е копието на покритите землянки, в които са живели самуиловите воини. Може да се види принципът на изграждането им - почти напълно вкопани в земята, облицовани с дървени трупи. 




Не се стряскайте от табелките по пътя към кулата "Внимание! Опасност от подхлъзване" - спокойно може да се качите на хълма с кулата и стените на крепостта. Уви, асансьорите за хора с увреждания се демонтирани, тъй като съораженията са опасни. 

Въпреки че проектът не е постигнал амбициозните си цели, все пак посещението на крепостта си струва - гледката, която се открива от там към Беласица и долината е прекрасна. 

Повече за крепостта може да научита на сайта http://samuilovakrepost.com/

Крепостта е включена в списъка от 100 национални туристически обекта на БТС през 2003 г.

Работно време:

Целогодишно – 08:00 - 17:00 ч.

Екскурзовод – целогодишно в дните от сряда до неделя включително от 08:00 до 16:30 ч.
За понеделник и вторник – след предварителна заявка.

Входни такси:

учащи и пенсионери – 1 лв.
възрастни – 2 лв., деца до 7 г.
хора в неравностойно положение – безплатно.
Беседата се предлага само на български език – 10 лв.
Ден за безплатен достъп – понеделник.