Езерото Сребърна е сред най-известните природни резервати в страната и един от 100-те национални туристически обекта. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка - „Via Pontica“,  с което се обяснява и голямото птиче богатство в резервата.

За произхода на името "Сребърна" има няколко легенди. Едната е свързана с хан Сребрун - български военоначалник, който загива в тежка битка с печенегите нахлули по тези земи. Друга, разказвана от местните жители легенда е, че в блатото има заровена лодка, пълна със сребро, но вероятно името идва от бляскавото сребристо отражение на лунната светлина от повърхността на езерото.

Интересно е да се знае и историята на днешния резерват - още преди повече от век езерото Сребърна е станало обект на проучвания от тогавашните естествоизпитатели. „Елдорадо за блатните птици” го е нарекъл австрийския пътешественик Феликс Каниц. Още през 1942 г. Сребърна е обявена за „развъдник” на водоплаващи птици и в езерото е забранено  ловуването им.  

До 1948 г. езерото Сребърна е имало пряка връзка с река Дунав, макар и да се е заблатявало в сухите периоди. Водите на Сребърна били чисти и прозрачни, гъмжащи от щуки и огромни сомове. През 1948 г. с цел опазване на птичето богатство, езерото е обявено за птичи резерват, с площ 750 ха  и е наречено "Блатото Сребърна”. Забранено е косенето на тръстиката и безпокоенето на птиците.  В периода 1949-62 г. се изграждат диги, които прекъсват естествената връзка на езерото с река Дунав и с това е преустановен притокът на прясната вода в резервата. През 1977 г. е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО.

През 1983 г.  резерватът получава и най-голямо си признание - включен е в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО “ ...като естествена функционираща екосистема, осигуряваща важна жизнена среда на застрашения къдроглав пеликан”. Уви, само 9 години по-късно резерватът е включен в Списъка на застрашените от заличаване обекти на ЮНЕСКО, заради влошени екологични характеристики - изградената дига пречи на естествения водобмен на прясна вода в езерото, което силно се заблатява и това влошава естествения характер на влажната зона. В периода от 1992 -98 г. по програма на Министерството на околната среда и водите и следвайки препоръките на научната общност се разрушава изградената 1948 г. дига и се възстановява каналът, който е свързвал река Дунав с езерото, а територията на резервата се разширява с почти една трета. Благодарение на предприетите мерки резерватът отново връща славата си на царство на къдроглавия пеликан. През 2003 г. резерватът е възстановен в списъка на Световното природно наследство. 

Къдроглавият пеликан е световно застрашен вид със статут "уязвим". В света са останали около 4-5000 гнездещи двойки. Пеликанът е сред най-едрите птици в нашата орнитофауна. С размах на крилете над 2,5 м в полет прилича на малък делтаплан. В България гнезди само в Сребърна - около стотина гнездящи двойки. Според Българско дружество за защита на птиците, основната заплаха за пеликаните е бракониерският улов на риба във вътрешните водоеми на страната, който намалява хранителната база и прогонва птиците. Къдроглави пеликани загиват и от токов удар при сблъсък с проводници от въздушната електропреносна мрежа.

Интересен феномен за Сребърна са плаващите тръстикови острови, които често променят контурите на езерото. В Европа плаващите тръстикови острови като местообитания на водолюбиви птици са представени само в езерото Сребърна и в Делтата на р. Дунав. Тези острови достигат големи размери и са наричани от местното население "кочки". Плаващите острови са особено важни за гнездящие птици в езерото. Кочките представляват специфични формирования от фрагменти почва, гниещи листа, коренища и стъбла от тръстика с дебелина от 1-6 м. Първоначално са неподвижни, но при покачване на нивото на водата се отделят от брега или дъното на водния басейн и се превръщат в плаващи острови с различни размери и форма, които под влияние на водните и въздушните течения се движат по повърхността на водоема. Кочките са любимо място за гнездене на пеликаните. През последните години администрацията на резервата създава и изкуствени патформи за гнездене на пеликаните на безопасни места в езерото. 

Но резерватът не е само дом на атрактивните пеликани - през лятото на територията му могат да се наблюдават още 20 вида земноводни, 21 вида влечуги, 39 вида бозайници, 10 вида риби. Тук гнездят над 160 вида птици: малък корморан, чапли, блестящ ибис, лопатар, ням лебед, червен ангъч, сива гъска, патици, тръстиков блатар, рибарки, синьогушки, мустакат синигер и други.

Днес администрацията на резервата приканва своите посетители да се насладят на природата на резервата и да опознаят птичия му свят, изградила е информационна пътека покрай езерото, както и местенца за пикник. Разбира се, при посещенията ни не трябва да забравяме и правилата на резервата - не бива да не пречим на птиците вдигайки шум, както и да замърсяваме техния дом. 

Не пропускайте да посетите и Природонаучния музей в с. Сребърна - намира се в северната част на селото, като сградата е над езерото.

В музея има наблюдателен пункт с телескопи и бинокли, с които можете да се наблюдавате птиците в резервата, както и да се полюбувате на прекрасната панорамна гледка. Ще можете да разгледате и семпла експозиция, включваща основно препарирани птици и животни характерни за района, подредени в малки кътове имитиращи естествените им местообитания. Тук е печатът за  Стоте национални туристически обекта, продавате се и сувенири. 

Работното време на музея: от 8 до 12 ч. и от 14 до 18 ч. само през активния сезон - от 1 май до 1 октомври, без почивен ден. Безплатен ден за посещения е четвъртък.

Вход: 2 лв. за възрастни, 1 лв. за деца, 6 лв. - беседа











Биосферният резерват е строго охранявана територия с уникална флора и фауна и други природни ценности с голямо значение, които служат за еталон на първичното състояние на екосистемата. Създаването на мрежа от биосферни резервати е част от програмата „Човекът и биосферата“, която е приета през 1970 г. от Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). В България има 16 биосферни резервата, което я нарежда на 3-то място по брой биосферни резервати в Европа след Испания и Русия и на 6-то място в Света. По българското законодателство биосферните резервати имат статут на строги резервати, с изключение на Сребърна, който е поддържан резерват.

Автор: Антония Чиликова
Снимка на пеликаните - Стефан Аврамов
2015